Черна стая
ЧЕРНА СТАЯ
Мечтая някой ден да се заключа
в стаичка със тапицирани стени
и никой никога да не научи,
от болка как съм вила – цели дни –
от страх, обида или от измама,
от всичко, дето вповече ми иде.
Недейте пита се защо ме няма
Дълго може би не ще ме видите.
Едва ли е такава страшна липса.
Не искам никога да става ясно
че може мъката да ме притисне,
да ме навре във ъгъла на тясно,
безвремието душно да ме смаже
с огромна и космата тежка лапа.
Защо мълча, едва ли ще е важно,
и не е нужно да ви се оплаквам.
Когато и докрай съм изкрещяла
чернилката, горчилката и мрака,
дано сбера кураж да бъда цяла.
И някой вън дано да ме очаква...
И щом изляза – бяла от забрава,
да вярвам, че животът е прекрасен.
За всеки случай надпис ще оставя:
– Не влизай тук – защото е опасно!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
