Черна зима

20.04.2011 г., 22:22 ч.

Поезия » Философска

407 0 0

"Черна зима"

В душата ми е люта зима -
студена и безжизнена, неутешима,
змии пълзят, проклинат сови,
сълзи замръзват сред черни клони.

Без глас потъвам във студ безкраен,
крещя за помощ, но пак съм сам,
пред мен лежи брегът омаен,
ала не зная как да стигна там.

В капан съм хванат - мъртъв под водата,
ръцете се протягат, но не стигат светлината,
небето сиво - прострелян труп,
дете видях - виси на клуп...

Жестока болка беснее в мен -
кинжал отровен, пустинен вятър,
обречен скитам там ден след ден
и смешен шут съм във тъжен театър.

Със тръни остри пътят е покрит,
смисълът - завинаги от мене скрит,
плътта умира, гние, тлее,
а вътре в мен зла буря пее.

Измръзналите пръсти търсят изход,
ала вратата не откриват в мрака
и дълго дращят по стените...
Къде си, мръсен Господ на мухите!?

Съдбата е безмилостно жестока,
цената прекалено е висока,
не вярвам в нищо, размазвам грима,
в душата ми е черна зима...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.