Регина (Радост Даскалова)
374 1425
28.04.2014 г., 19:15 ч.

Черната овца 

  Поезия
576 0 5

Не искам да съм бяла и добра.
Заблудата, че ми отиват чифт криле във бяло,
затрупа малкия ми свят докрай
под перушина. (Нито зърно виждах, нито плява.)

Заглъхнах като в мек юрган от пух.

Зализах си послушно (с фиби) рошавата същност.
С прибрани чинно нокти, имах слух
единствено за ангела у мене и за пътя.

В безличност, тъкмо да се претопя,
и в бройно за пастира, в множеството "овче стадо",
как скъпи са за него проумях,
овцете черни - имащи куража да му бягат.

Тревожен как ожида ги с очи,
докато в кръв из тръните се свира да ги дири.
Заради своя търсен, блуден син,
без грижа и на произвола стадото натирил.

Не искам да съм бяла и добра.
Не искам участта на кротките, безволни твари.
Съдба да бъда "черната овца"
е изпитанието в обич, нужно на овчаря.


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??