Черната овца
Не искам да съм бяла и добра.
Заблудата, че ми отиват чифт криле във бяло,
затрупа малкия ми свят докрай
под перушина. (Нито зърно виждах, нито плява.)
Заглъхнах като в мек юрган от пух.
Зализах си послушно (с фиби) рошавата същност.
С прибрани чинно нокти, имах слух
единствено за ангела у мене и за пътя.
В безличност, тъкмо да се претопя,
и в бройно за пастира, в множеството "овче стадо",
как скъпи са за него проумях,
овцете черни - имащи куража да му бягат.
Тревожен как ожида ги с очи,
докато в кръв из тръните се свира да ги дири.
Заради своя търсен, блуден син,
без грижа и на произвола стадото натирил.
Не искам да съм бяла и добра.
Не искам участта на кротките, безволни твари.
Съдба да бъда "черната овца"
е изпитанието в обич, нужно на овчаря.
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
