Черни Дни
599
0
0
Небето Мрачно свива се над мен...
чувствам аз душата си във плен.
Листата капят като есенни сълзи -
и чувам само шепот
в тези сиви бъднини!
Надвиснал мрак... напомня за тъжната есен,
а леденият вятър пее своята тъжна песен!
Гарван черен злокобно грачи...
смъртта сякаш около мене се влачи!
Клоните пукат, счупват се с трясък...
образът в огледалото загуби своя блясък!
Кръвта ми бавно по ръцете се стича,
а аз все още търся някой, който на теб да прилича!
Мракът се спуска над мен, но е волен,
а душата ми... НЕ -
всички казват ми: ''Момиче, на теб умът ти е болен!''
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бела Иванова Всички права запазени
