Черни Дни

Небето Мрачно свива се над мен...
чувствам аз душата си във плен.
Листата капят като есенни сълзи -
и чувам само шепот 
в тези сиви бъднини!
Надвиснал мрак... напомня за тъжната есен,
а леденият вятър пее своята тъжна песен!

Гарван черен злокобно грачи...
смъртта сякаш около мене се влачи!
Клоните пукат, счупват се с трясък...
образът в огледалото загуби своя блясък!
Кръвта ми бавно по ръцете се стича,
а аз все още търся някой, който на теб да прилича!
Мракът се спуска над мен, но е волен,
а душата ми... НЕ -
всички казват ми: ''Момиче, на теб умът ти е болен!''