Черно
Черна сянка спуска се в нощта,
облечена във черно, разсичам сивата мъгла
и потъвам в океан от спомени,
от болката така безмилостно отровени...
Сърцето черно стене, животът вече всичко му отне
и остана само черно бреме,
което цялата душа ще ми отнеме...
Облечена във черно, вървя през черната пустиня
и моля аз за малко милостиня -
за малко обич, малко радост,
за малка част човешка сладост... ...