Черно
Черно
Черна сянка спуска се в нощта,
облечена във черно, разсичам сивата мъгла
и потъвам в океан от спомени,
от болката така безмилостно отровени...
Сърцето черно стене, животът вече всичко му отне
и остана само черно бреме,
което цялата душа ще ми отнеме...
Облечена във черно, вървя през черната пустиня
и моля аз за малко милостиня -
за малко обич, малко радост,
за малка част човешка сладост...
Облечена във черно, вървя по улицата помътняла
и си мисля аз какво съм преживяла...
Сълза черна по лицето ми се стича
и сърцето изведнъж разбира,
че не може вече да обича...
От студ и болка кръвта във мен застива,
а душата в мен болезнено заспива...
И посипана със черна пепел,
черна сянка разсича сивата мъгла
и завинаги потъва в тъмнината на нощта...
П.С. - Знам, че не е особено добре естетически издържано, но това са моите чувства, такива, каквито ги чувствам, споделени в стихотворение. Надявам се да ви хареса. Катрин 10.09.07г.
© Катрин Пехливанова All rights reserved.
