Черно
Мрак и пустота около мен се гонят,
а отгоре - схлупено небе!
Поглъща в себе си земята черна
вопъл силен от само сърце!
Разцепва слънчев лъч тъмата,
разкъсва черното небе!
За миг усмихната, земята
чува смях и песен от дете!
Но песента е само песен,
илюзия на чакащо сърце!
Една мечта, от болка спотаена,
на протегнати към някого ръце!
Мрак и пустота във мен се гонят,
а отгоре - черното небе,
и земята черна пак поглъща
силен стон от моето сърце!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Всички права запазени