9.10.2007 г., 9:01

Черно

1.1K 0 2
ЧЕРНО

Мрак и пустота около мен се гонят,
а отгоре - схлупено небе!
Поглъща в себе си земята черна
вопъл силен от само сърце!

Разцепва слънчев лъч тъмата,
разкъсва черното небе!
За миг усмихната, земята
чува смях и песен от дете!

Но песента е само песен,
илюзия на чакащо сърце!
Една мечта, от болка спотаена,
на протегнати към някого ръце!

Мрак и пустота във мен се гонят,
а отгоре - черното небе,
и земята черна пак поглъща
силен стон от  моето сърце!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...