9.10.2007 г., 9:01

Черно

1.1K 0 2
ЧЕРНО

Мрак и пустота около мен се гонят,
а отгоре - схлупено небе!
Поглъща в себе си земята черна
вопъл силен от само сърце!

Разцепва слънчев лъч тъмата,
разкъсва черното небе!
За миг усмихната, земята
чува смях и песен от дете!

Но песента е само песен,
илюзия на чакащо сърце!
Една мечта, от болка спотаена,
на протегнати към някого ръце!

Мрак и пустота във мен се гонят,
а отгоре - черното небе,
и земята черна пак поглъща
силен стон от  моето сърце!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...