Oct 9, 2007, 9:01 AM

Черно

  Poetry
1.1K 0 2
ЧЕРНО

Мрак и пустота около мен се гонят,
а отгоре - схлупено небе!
Поглъща в себе си земята черна
вопъл силен от само сърце!

Разцепва слънчев лъч тъмата,
разкъсва черното небе!
За миг усмихната, земята
чува смях и песен от дете!

Но песента е само песен,
илюзия на чакащо сърце!
Една мечта, от болка спотаена,
на протегнати към някого ръце!

Мрак и пустота във мен се гонят,
а отгоре - черното небе,
и земята черна пак поглъща
силен стон от  моето сърце!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...