Oct 9, 2007, 9:01 AM

Черно

  Poetry
1.2K 0 2
ЧЕРНО

Мрак и пустота около мен се гонят,
а отгоре - схлупено небе!
Поглъща в себе си земята черна
вопъл силен от само сърце!

Разцепва слънчев лъч тъмата,
разкъсва черното небе!
За миг усмихната, земята
чува смях и песен от дете!

Но песента е само песен,
илюзия на чакащо сърце!
Една мечта, от болка спотаена,
на протегнати към някого ръце!

Мрак и пустота във мен се гонят,
а отгоре - черното небе,
и земята черна пак поглъща
силен стон от  моето сърце!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...