Черно-бяло
Ех, да можех да протегна ръка,
за да залепя плесница на съдбата...
За да чуя писък, после тишина
и да изтичам обратно по стъпалата.
Ще подмина онзи грозен череп,
който бил е някога трофей
Ще се разпилея в тихата вечер
и ще слушам тъжната песен на Орфей.
И ще се радвам, когато ме обсеби,
защото много искам да се махна.
Да съм далече, тя да ме освободи, ...