26.11.2004 г., 16:37 ч.

Черно-бяло 

  Поезия
4.7 / 3
1081 0 2
Черно-бяло
Ех, да можех да протегна ръка,
за да залепя плесница на съдбата...
За да чуя писък, после тишина
и да изтичам обратно по стъпалата.
Ще подмина онзи грозен череп,
който бил е някога трофей
Ще се разпилея в тихата вечер
и ще слушам тъжната песен на Орфей.
И ще се радвам, когато ме обсеби,
защото много искам да се махна.
Да съм далече, тя да ме освободи, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Петрова Всички права запазени

Предложения
  • **** Денят започва в шест без пет. Понякога е много тъмно. Луната – бледолик поет, върху словата си ...
  • От тази тишина ще оглушея. Такава тишина е подлудяваща. Прилича на жена ( привидно фея) а всъщност е...
  • Дата е - сол в календара. Твоята дата, светице! Кой липов чай за попара днес ще ми сипе в паницата? ...

Още произведения »