Черно-бяло
Ех, да можех да протегна ръка,
за да залепя плесница на съдбата...
За да чуя писък, после тишина
и да изтичам обратно по стъпалата.
Ще подмина онзи грозен череп,
който бил е някога трофей
Ще се разпилея в тихата вечер
и ще слушам тъжната песен на Орфей.
И ще се радвам, когато ме обсеби,
защото много искам да се махна.
Да съм далече, тя да ме освободи, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация