Nov 26, 2004, 4:37 PM

Черно-бяло

  Poetry
1.2K 0 2

Черно-бяло

 

Ех, да можех да протегна ръка,

за да залепя плесница на съдбата...

За да чуя писък, после тишина

и да изтичам обратно по стъпалата.

 

Ще подмина онзи грозен череп,

който бил е някога трофей

Ще се разпилея в тихата вечер

и ще слушам тъжната песен на Орфей.

 

И ще се радвам, когато ме обсеби,

защото много искам да се махна.

Да съм далече, тя да ме освободи,

защото иначе съм като в клетка

 

Като в мрежа отново ме оплита,

сивия, безличен и коварен ден.

Къде ли е пъстрата палитра?

Дето тъй разпръскваше се пред мен...

 

Нима е всичко вече черно-бяло?

Къде си ти за да го промениш?

Да видиш че, времето спряло...

Стрелките на часовника да тръгнат...

 

Да ме погалиш нежно по косата,

присъствието ти да усетя до мен,

да изтриеш от лицето ми сълзата

и да кажеш, че обичаш само мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Наистина се е получило доста по добре от моя вариант
  • Много ми хареса това стихотворение, но имам чувството, че ако го прочетеш още веднъж ще ти дойдат идеи, как да го направиш по съвършено, защото има накъде,поне според мен.Ако се пооправи ще стане още по-прекрасно.Ще си позволя да ти напиша това, което ми дойде като идея докато го четох, пък ти прецени дали така ти харесва.Разбира се ти можеш да се сетиш и за още нещо или с друго да не се съгласиш - ето какво е моето виждане, пък ти прецени и ми кажи какво мислиш:

    \"Ех, да можех да протегна аз ръка,
    и да залепя плесница на съдбата...
    За да чуя писък, после тишина
    и да изтичам вън, по стъпалата.

    Ще подмина онзи грозен череп,
    който бил е някога трофей.
    Ще се разпилея в тиха вечер
    и ще слушам тъжна песен на Орфей.

    Ще се заслушам.Нека ме обсеби,
    защото много искам да се махна.
    Да съм далеч, да ме освободи,
    защото иначе съм като в клетка…

    Като в мрежа отново ме оплита,
    сивия, безличен и коварен ден.
    А къде е пъстрата палитра?
    Дето се разпръскваше пред мен...

    Нима е всичко вече черно-бяло?
    Къде си ти за да го промениш?
    Да разбереш че,времето е спряло...
    Стрелките на часовника да усмириш

    Да ме погалиш нежно по косата,
    да те усетя тук,до мен
    да изтриеш от лицето ми сълзата
    и да ми кажеш, че обичаш само мен.\"

    мисля, че не съм променила основната ти идея а само думички за рима и ритъм. Така не ми звучи само третия куплет.Ако искаш мога да ти кажа как би могъл да изглежда, но промените са по големи и по добре да си ги направиш ти.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...