Nov 26, 2004, 4:37 PM

Черно-бяло

  Poetry
1.2K 0 2

Черно-бяло

 

Ех, да можех да протегна ръка,

за да залепя плесница на съдбата...

За да чуя писък, после тишина

и да изтичам обратно по стъпалата.

 

Ще подмина онзи грозен череп,

който бил е някога трофей

Ще се разпилея в тихата вечер

и ще слушам тъжната песен на Орфей.

 

И ще се радвам, когато ме обсеби,

защото много искам да се махна.

Да съм далече, тя да ме освободи,

защото иначе съм като в клетка

 

Като в мрежа отново ме оплита,

сивия, безличен и коварен ден.

Къде ли е пъстрата палитра?

Дето тъй разпръскваше се пред мен...

 

Нима е всичко вече черно-бяло?

Къде си ти за да го промениш?

Да видиш че, времето спряло...

Стрелките на часовника да тръгнат...

 

Да ме погалиш нежно по косата,

присъствието ти да усетя до мен,

да изтриеш от лицето ми сълзата

и да кажеш, че обичаш само мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Наистина се е получило доста по добре от моя вариант
  • Много ми хареса това стихотворение, но имам чувството, че ако го прочетеш още веднъж ще ти дойдат идеи, как да го направиш по съвършено, защото има накъде,поне според мен.Ако се пооправи ще стане още по-прекрасно.Ще си позволя да ти напиша това, което ми дойде като идея докато го четох, пък ти прецени дали така ти харесва.Разбира се ти можеш да се сетиш и за още нещо или с друго да не се съгласиш - ето какво е моето виждане, пък ти прецени и ми кажи какво мислиш:

    \"Ех, да можех да протегна аз ръка,
    и да залепя плесница на съдбата...
    За да чуя писък, после тишина
    и да изтичам вън, по стъпалата.

    Ще подмина онзи грозен череп,
    който бил е някога трофей.
    Ще се разпилея в тиха вечер
    и ще слушам тъжна песен на Орфей.

    Ще се заслушам.Нека ме обсеби,
    защото много искам да се махна.
    Да съм далеч, да ме освободи,
    защото иначе съм като в клетка…

    Като в мрежа отново ме оплита,
    сивия, безличен и коварен ден.
    А къде е пъстрата палитра?
    Дето се разпръскваше пред мен...

    Нима е всичко вече черно-бяло?
    Къде си ти за да го промениш?
    Да разбереш че,времето е спряло...
    Стрелките на часовника да усмириш

    Да ме погалиш нежно по косата,
    да те усетя тук,до мен
    да изтриеш от лицето ми сълзата
    и да ми кажеш, че обичаш само мен.\"

    мисля, че не съм променила основната ти идея а само думички за рима и ритъм. Така не ми звучи само третия куплет.Ако искаш мога да ти кажа как би могъл да изглежда, но промените са по големи и по добре да си ги направиш ти.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...