Черно котенце с бяла опашка
ЧЕРНО КОТЕНЦЕ С БЯЛА ОПАШКА
Бог изглежда сигнали ми праща –
снощи в мрака, по-чер от перде,
черно котенце – с бяла опашка! –
на вратата ми тихо дойде.
Жалостивичко някак измяука,
впери в мен доверчиви очи.
Как човек тази топчица малка
да я срита? Или – да сгълчи?
Аз го кръстих с баналното Шуши.
И му сипах паничка млекце.
Като хапна, и после се сгуши
под несръчните мои ръце.
Даже селфи си щракнахме двама! –
ще ви дам, ако искате, линк.
То на моята стара пижама
спа – Божествен египетски сфинкс.
Черно котенце с бяла опашка
ми измяука със обич: – Здравей! –
Шуши даже събра ми на флашка
цял потоп стихотворен елей!
Във Вселената твоя безмерна,
Боже, как съм живял без адрес?
Шепа нежност – във топчица черна! –
Теб! – сполай ти, че прати ми днес.
15 септемврий 2014 г.
гр. Варна, 11, 40 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
