Черновата на живота ми

30.05.2024 г., 11:17 ч.

Поезия » Любовна, Философска

63 2 5

Следобедно, без дъжд и доста скучно.

Клонѝ към непредвидена апатия.

Едва ли ще завърши злополучно.

Излизал съм от всяко мъчно блато...

И бил съм вдън гори, сред лунни нощи,

във кожа на свиреп и гладен хищник,

нeвиждал и не сетил нивга прошка,

живял заради кръв, плътта и дишане...

Бях с тежкото клеймо за нарицателно

и вечно набеден за черна котка,

пресякла вам късмета обезателно,

със сянка пред кристалната ви топка.

И в приказка съм бил, но неповярвана.

Героят ми умря скоропостижно.

Възкръсна чак в зеницата на гарван,

обречен с недокосване да вижда...

Резерва бях в конкурса на миманса.

Слушател, събеседник и поет.

Дежурен абонат за втори шанс,

но пъпа ми е скрит в дълбока смет.

Сега пътувам в ролята на себе си -

полека, много бавно и по косъма.

Във Божии дела не се намесвам.

Без друго този свят е недоносен.

Следобедно... Насила заваля,

а аз броя заглавия и строфи.

Намерих те във блян на чернова,

която е сценарий на живота ми...

©тихопат.

Данаил Антонов

29.05.2024

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.