Черновата на живота ми
Следобедно, без дъжд и доста скучно.
Клонѝ към непредвидена апатия.
Едва ли ще завърши злополучно.
Излизал съм от всяко мъчно блато...
И бил съм вдън гори, сред лунни нощи,
във кожа на свиреп и гладен хищник,
нeвиждал и не сетил нивга прошка,
живял заради кръв, плътта и дишане...
Бях с тежкото клеймо за нарицателно
и вечно набеден за черна котка,
пресякла вам късмета обезателно,
със сянка пред кристалната ви топка.
И в приказка съм бил, но неповярвана.
Героят ми умря скоропостижно.
Възкръсна чак в зеницата на гарван,
обречен с недокосване да вижда...
Резерва бях в конкурса на миманса.
Слушател, събеседник и поет.
Дежурен абонат за втори шанс,
но пъпа ми е скрит в дълбока смет.
Сега пътувам в ролята на себе си -
полека, много бавно и по косъма.
Във Божии дела не се намесвам.
Без друго този свят е недоносен.
Следобедно... Насила заваля,
а аз броя заглавия и строфи.
Намерих те във блян на чернова,
която е сценарий на живота ми...
©тихопат.
Данаил Антонов
29.05.2024
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
