Черупка
Там, в сърцето ми,
щом стане студено,
обличам своята топла,
свидна, рачешка черупка.
Вярно. Тъмно е. И страшно.
И самотно - много.
Свивам се и чакам да премине.
Пореден ден, напразно,
да отмине.
Проклетата черупка е корава.
Но пàзи от охлузване, душата.
Късно е.
Издъхнала е, вече.
Кога й позволих,
дори не помня.
Лежа до нея, прегръщам я
И плача.
...Та аз си имах само нея.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елмаз Всички права запазени
