Там, в сърцето ми,
щом стане студено,
обличам своята топла,
свидна, рачешка черупка.
Вярно. Тъмно е. И страшно.
И самотно - много.
Свивам се и чакам да премине.
Пореден ден, напразно,
да отмине.
Проклетата черупка е корава.
Но пàзи от охлузване, душата.
Късно е. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация