Червената шапчица
ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА
Живяла баба сам-самичка
във малка къща край горичка.
На внучката си обичлива
изплела шапчица красива.
Ала се случило така,
че тази баба, за беда,
се разболяла и сега
лежи самичка у дома.
Разтревожената мама
изпече питка отзарана.
В гърненце сипа масълце
и прати своето дете
на баба да ги занесе.
С червена шапчица красива
тръгна внучка обичлива.
Върви, откъсва си цветя
и песничка си пее тя.
- Хей, момиче! Где така?
Насред път я Вълчо спря.
- Баба ми се разболя -
питка нося ù сега.
- А къде живее тя? -
Гладен Вълчо изръмжа.
- В къщата накрай гората.
Там е баба ми, добрата.
Хукна Вълчо кат стрела,
чак пред къщата се спря.
- Чук, чук! Отвори врата!
- Кой там чука? Моля? Да?
- Аз съм твоето дете,
нося питка с масълце.
- Ти връвчицата дръпни
и вратата отвори.
Вълчо скочи и за миг
глътна бабата със вик.
Шапката на баба слага
и в леглото се изтяга.
А след малко, тра-ла-ла,
идва внучката с цветя.
Гледа, чуди се, не знае
тази баба тук коя е?
"Мила бабо, що така
си различна ти сега?"
Приказката продължи!
Как завършва? Разкажи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Велчева Всички права запазени
Жалко, че учебната година свърши. Но догодина ще пробвам как ще се справят малките разказвачета