Червената шапчица
ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА
Живяла баба сам-самичка
във малка къща край горичка.
На внучката си обичлива
изплела шапчица красива.
Ала се случило така,
че тази баба, за беда,
се разболяла и сега
лежи самичка у дома.
Разтревожената мама
изпече питка отзарана.
В гърненце сипа масълце
и прати своето дете
на баба да ги занесе.
С червена шапчица красива
тръгна внучка обичлива.
Върви, откъсва си цветя
и песничка си пее тя.
- Хей, момиче! Где така?
Насред път я Вълчо спря.
- Баба ми се разболя -
питка нося ù сега.
- А къде живее тя? -
Гладен Вълчо изръмжа.
- В къщата накрай гората.
Там е баба ми, добрата.
Хукна Вълчо кат стрела,
чак пред къщата се спря.
- Чук, чук! Отвори врата!
- Кой там чука? Моля? Да?
- Аз съм твоето дете,
нося питка с масълце.
- Ти връвчицата дръпни
и вратата отвори.
Вълчо скочи и за миг
глътна бабата със вик.
Шапката на баба слага
и в леглото се изтяга.
А след малко, тра-ла-ла,
идва внучката с цветя.
Гледа, чуди се, не знае
тази баба тук коя е?
"Мила бабо, що така
си различна ти сега?"
Приказката продължи!
Как завършва? Разкажи!
© Лилия Велчева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодарение на теб в Силистра все още съществува литературно сдружение. РЕКАТА и ПРИЯТЕЛИ е не само дружество, обединило усилията на пишещите, а и пристан за всички, чиито сърца са останали недокоснати от мътните порои на времето. С председателството си ти постави висока мяра, недостигната от никой друг, Лили. Обичам те, обичам думите ти, с които заспиват и моите ученици. Мариана Демирова (член на лит. сдружение РЕКАТА и ПРИЯТЕЛИ)
-
Много хубаво!
Жалко, че учебната година свърши. Но догодина ще пробвам как ще се справят малките разказвачета 
Поздрав! -
Лили, винаги ще идвам при теб и твоите думи, които децата на Силистра обичат и сричат, и пеят. А аз дойдох, за да изкажа искреното си поздравление и радост от факта, че наскоро една от книгите ти за деца, бе одобрена от Министерството на образованието за учебно помагало. Бъди ни лъч! Иво
-
Петинка, чудна си!!! Благодаря ти, много!!!
Маги, Жани, ДОБРЕ МИ ДОШЛИ, мили момичета!Прегръщам ви и ви благодаря,с любов!
Нинче, земляче, с твоята "Баба-Металистка" съвсем, ама съвсем осъвремени приказката стара. Поздрави!
Идеята ми и децата да се включват е още от времето, когато работех. Прекрасните спомени и незабравимите преживявания в днешните ми срещи с деца топлят душата ми и тя макар и по-рядко вече им благодари с обич и стихове...
Слънчев ден, на всички, който бяха и ще дойдат при мен!Сърдечно! -
"Аз съм Баба -Металистка
и ужасно ми се иска
метъл -банда да ми пее
и по цял ден да дивея...
Вместо тая питка гола
бих си хапнала пържола,
това краве млечице
бих заместила с винце...
Ела, Шапчице до мене
да ти споделя проблеми,
DVD-то да ти пусна,
после сладко да те .....хрусна"
СЕГА СЕРОИЗНО - ХАРЕСА МИ, особено това, че децата трябва да се включат в разказването....
Поздрав и
-
Много е сладко,Лили.Поздравче!(ама и кометарът от долу е трепач)
-
ой, каква чудесия...
мила Лили, мило и драго ми беше да прочета..
сърдечно те прегръщам, с много обич. -
- Щото, внучке моя мила,
от заран не съм се мила,
четката ми за коса
нейде май се попиля,
зъбите са в буркана,
очилата - до стакана,
та не виждам, внучке, аз
що ми носиш в този час.
- Ето, бабче моя мила,
мама що е приготвИла:
вкусна питка с масълце
и шише със млечице!
Но недей така се блещи,
че и аз без мойте лещи...
Ох, защо ли ми е страшно???
( Вълчо хвана я на тясно
и я глътна тъй без жал-
цяла, с шапката комай!)
...
Мога още, но сега
давам път на младежта-
да довърши тая сага-
Шапка как спасява Баба!
Малко туй е нетипично,
що пък да не е различно!?
Но ако не ти хареса - ето-
трий що нареди сърцето!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
С уважение.