Червената шапчица
ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА
Живяла баба сам-самичка
във малка къща край горичка.
На внучката си обичлива
изплела шапчица красива.
Ала се случило така,
че тази баба, за беда,
се разболяла и сега
лежи самичка у дома.
Разтревожената мама
изпече питка отзарана.
В гърненце сипа масълце
и прати своето дете
на баба да ги занесе.
С червена шапчица красива
тръгна внучка обичлива.
Върви, откъсва си цветя
и песничка си пее тя.
- Хей, момиче! Где така?
Насред път я Вълчо спря.
- Баба ми се разболя -
питка нося ù сега.
- А къде живее тя? -
Гладен Вълчо изръмжа.
- В къщата накрай гората.
Там е баба ми, добрата.
Хукна Вълчо кат стрела,
чак пред къщата се спря.
- Чук, чук! Отвори врата!
- Кой там чука? Моля? Да?
- Аз съм твоето дете,
нося питка с масълце.
- Ти връвчицата дръпни
и вратата отвори.
Вълчо скочи и за миг
глътна бабата със вик.
Шапката на баба слага
и в леглото се изтяга.
А след малко, тра-ла-ла,
идва внучката с цветя.
Гледа, чуди се, не знае
тази баба тук коя е?
"Мила бабо, що така
си различна ти сега?"
Приказката продължи!
Как завършва? Разкажи!
© Лилия Велчева All rights reserved.
Жалко, че учебната година свърши. Но догодина ще пробвам как ще се справят малките разказвачета 
