Червената шапчица. Монологът на ловеца
Тежи ми вече приказната слава
в поредния сюжет да съм ловец,
а никой даже пет пари не дава,
че по изкуства бойни аз съм спец,
дока́т не го загазих здраво, 'начи -
то, беше дракон, даже и ламя.
Девици също имаше... обаче..
е, то, едната баш не бе мома :)
Отплесвам се, а чакат ме задачи -
ще дебна вълк до стогодишен клен
Фетишът, Боже, му са баби, гаче́
момите са се свършили съвсем :)
Сега старица трябва да спасявам,
надявам се поне да черпи с кекс
Шапо́то рече "Лично обещавам!
Да ти платим по договор с анекс!" :)
Че много важно! Ех, да бе по-млада! :)
Предислоцирам се във храсталак,
та да го гръмна, значи, от засада...
... и някой ме халосва със черпак :)
Какъв обрат в сюжета! Изненада! :)
Помислих, че съм мъртъв... не! Почти -
чувам пойни птички, серенада...
Видях я после!... днеска ми върви!
Умирам! Мамка му! Пред мен Жената! :)
Ще оцелея! гледам я в захлас -
о, Господи! гърдите ѝ!... краката!
"Онази баба съм!" - чух топъл глас! :)
О, майчице! От тотото шестица!
Тъй, от храста мечтаех я в латекс! :)
Мерси, Ти, Боже, че не е девица...
да ѝ направя лично искам... кекс! :)))
Жени Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
