1.04.2022 г., 22:29

Червени Слънца

772 0 0

 

Пропукаха се червените слънца,
изпивайки утрото до дъно, 
със своите непокълнали зрънца,
изпръхнали под облака безшумно. 

 

Заплакали в скута на пролетта
със червени бликащи потоци, 
не успели да отмият жалостта, 
оставена им от скръбни нощи.

 

Когато се мъчеха да израстнат, 
в две недостижими светила
и земните раздели да забравят, 
ти ги поряза със своите крила.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...