Пропукаха се червените слънца,
изпивайки утрото до дъно,
със своите непокълнали зрънца,
изпръхнали под облака безшумно.
Заплакали в скута на пролетта
със червени бликащи потоци,
не успели да отмият жалостта,
оставена им от скръбни нощи.
Когато се мъчеха да израстнат,
в две недостижими светила
и земните раздели да забравят,
ти ги поряза със своите крила.