7.04.2009 г., 10:48

Червено

892 0 13



Ще забия нокти

в мургавата кожа

и ще го изтръгна.

Ще го използвам

за пепелник.

Цигара след цигара

внезапно с червено

ще го убожда

и рана след рана

ще отваря. Ще го боли

да диша, въздуха

ще е отрова. Кървава

ще бъде всяка дума...

като белезите по гърба,

като червилото по ризата,

като изневяра...

Болката от нощите,

когато все го няма...

Ако оживееш

след червената раздяла,

 се върни при нея.

 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Кръв, болка, червения цвят... Дълбока душевност, истинско емоционално страдание... Хареса ми това стихо! Поздрав!
  • Изтръпвам Танич...
    Обвързването с теб е доживотно...
    Харесва ми!
  • Обич е това...
    Весели празници, Танче!
    Прегръдка от мен!
  • кърваво червено е..до болка...
  • Оле, миличка...! Тук виждам нещо по- различно. Писала си с наранена душа ми се струва. Потърси ме в скайп! Не мога да те открия! Прегръщам те!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...