7.04.2011 г., 20:33

Червено и черно

826 0 1

    Вплитат се в трънен венец

    болка, страст и лъжи.

    Животът -  в червено обагрен агнец,

    пред олтара на дните лежи.

    Времето е безмилостен бог,

    жаден за кръв и за мъст.

    Изобилие – скрито във рог,

    душите задрасква със кръст.

    Дремят очите, блажено отнесени,

    към мираж, изникнал сред зноя.

    Пред олтара на дните принесена,

    пада в жертва Надеждата твоя...

    А може би дните са съдник безгрешен,

    облечен във черно, с бездънно сърце.

    Животът - често е скитник предрешен,

    зад плаща си скрил острие.

    Трънен венец, обагрен в червено,

    въздава отплата за всяка лъжа.

    Болката – дреха по мярка скроена,

    е саван за безсмъртна душа.

    Пред олтара на дните принесени,

    падат в жертва невинни мечти.

    Червените струйки хукват размесени,

    а Животът възкръсва в лъжи...

    Бърза кесарят – иска си своето,

    рухва твоят задраскан мираж.

    Срутват се всички човешки устои,

    времето срича библейски пасаж.

    Вплетени здраво във трънен венец

    са твоите минали дни.

    Любовта е вълшебният жертвен агнец,

    който скитника в Теб ще спаси...

 

    Кирил Палачоров, Бургас

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Ганчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Безгрешният съдник никога не обърква цветовете!
    Спасението е в Любовта...
    Чудесно казано!Поздрав,Кирил!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...