Apr 7, 2011, 8:33 PM

Червено и черно

  Poetry » Other
825 0 1

    Вплитат се в трънен венец

    болка, страст и лъжи.

    Животът -  в червено обагрен агнец,

    пред олтара на дните лежи.

    Времето е безмилостен бог,

    жаден за кръв и за мъст.

    Изобилие – скрито във рог,

    душите задрасква със кръст.

    Дремят очите, блажено отнесени,

    към мираж, изникнал сред зноя.

    Пред олтара на дните принесена,

    пада в жертва Надеждата твоя...

    А може би дните са съдник безгрешен,

    облечен във черно, с бездънно сърце.

    Животът - често е скитник предрешен,

    зад плаща си скрил острие.

    Трънен венец, обагрен в червено,

    въздава отплата за всяка лъжа.

    Болката – дреха по мярка скроена,

    е саван за безсмъртна душа.

    Пред олтара на дните принесени,

    падат в жертва невинни мечти.

    Червените струйки хукват размесени,

    а Животът възкръсва в лъжи...

    Бърза кесарят – иска си своето,

    рухва твоят задраскан мираж.

    Срутват се всички човешки устои,

    времето срича библейски пасаж.

    Вплетени здраво във трънен венец

    са твоите минали дни.

    Любовта е вълшебният жертвен агнец,

    който скитника в Теб ще спаси...

 

    Кирил Палачоров, Бургас

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирил Ганчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Безгрешният съдник никога не обърква цветовете!
    Спасението е в Любовта...
    Чудесно казано!Поздрав,Кирил!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...