Червеното ти отива

Мак ли си на полска нива,

лале ли си от нечия градина?

Горска ягода край пътя, дива.

Червеното страхотно ти отива!

Червената ти рокля толкоз тясна,

дъха̀ ми спира тя ужасно.

В извивките на тялото ти впита,

гравитация ръцете ми сполита.

Пристегнала  гърдите с грациозност,

как искам да ги пусна в безтегловност.

Вселената в бедрата ти разкрива.

Червеното страхотно ти отива!

Червеното е  твоята стихия, 

но много искам , няма да го крия,

червеното от тебе да сваля,

в целувки нежни да те облека...

И тези устни, тъй прекрасни,

вълшебници са те, ужасни.

А кърваво-червеното червило

копнея по-надолу да изтриеш…

Допускам, че и твоята „приятелка“,

в червен сатен си пременила.

Приятелка, а може би предателка,

щом дръзва  тя сама да се разкрие...

От писаното почна да се изчервяваш,

мръсницата в(ъв) теб се проявява.

О, моля те! Познавам те,  не си свенлива.

Червеното страхотно ти отива!

Започнах поетично, но отплеснах се

и виното в бутилката - унесе ме.

Гаси свещта и да започваме…

Че времето в червено е, източва се.

P.S. Отива ти червеното, страхотна си!