Когато червеят на отчаянието те гризе и в самотата си се срещаш с чужда жлъч, не виждаш смисъла да си под синьото небе и губиш вяра, че е ценна всяка хорска глъч.
Навсякъде безсмислие без срок сред суета с усмивката си сбръчкващо завинаги лицата, създава ни реалностите, скрити във мъгла: дори и “той” понякога открива “тя” в душата.
Вината властва като господарка на деня, погубва жертвата, която лесно се прекланя, подлъгва слабите с подарък – дяволска душа, и времето за тях завинаги ще се повтаря.
Сезоните се сменят, кръговратът все е тук и пак в напразни опити живота покорява, самотният намерил стар, но сбъркан, път, дори не пита трябва ли да продължава.
Не се търсете, никой в бъдещето няма, ненужно съжаляваме за стари грешки, родени сме със болка във сърце и рана от много палени за наше здраве свещи.
"Вината властва като господарка на деня,
погубва жертвата, която лесно се прекланя,
подлъгва слабите с подарък – дяволска душа,
и времето за тях завинаги ще се повтаря."
Мъдър си, Веско! Прекрасен стих!!!
Странно... но мен не ме натъжи... Хареса ми! Много истина има в стиха ти и... сякаш долавям посланието: "Живей за мига! ТУК и СЕГА!"...
Когато червеят на отчаянието те гризе
и в самотата си се срещаш с чужда жлъч,
не виждаш смисъла да си под синьото небе
и губиш вяра, че е ценна всяка хорска глъч.
Някъде бях чела, че най-големият грях е отчаянието.
Има ли го, няма ги вярата, надеждата и любовта!
Прекрасен стих!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.