Кiara (Киара)
182 300
7.03.2008 г., 19:19 ч.

Червило в локвите 

  Поезия
1430 1 7

Простих си...
По зимно престудувах
любовта на силните.
Изтръгнах корена
до първата му  жила.
Прегръдките облякох в шипове.
Наметнах се със погледи.
Луната се взриви в
следите ми.
Прерязах ехото
в безлико „остани ми..."
Прехапах пулса си.
И бликнах във очите им.
Простих им... стъпките.
И белезите. И липсата да могат...
Напукаха се ореолите
на всичките безименни.
По острите слънца
отвътре прогоряха.
Бях топла като длан
и като длан отмивах,
и се случих...
(а те си мислеха, че имат)
До лично се окучих.
Куршумите озъбих.
Отсякоха бемолите
и глухотата ми узря във викове.
Раздадоха ми тишината
на светците си.
Раздадоха и ризите.
Простих и... себе си.
Целунах кръста.
(по утринно)
Червило в локвите
(в несъмнало)
небето разрани до кърваво.

 

 

 

 

© Киара Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??