Червило в локвите
Простих си...
По зимно престудувах
любовта на силните.
Изтръгнах корена
до първата му жила.
Прегръдките облякох в шипове.
Наметнах се със погледи.
Луната се взриви в
следите ми.
Прерязах ехото
в безлико „остани ми..."
Прехапах пулса си.
И бликнах във очите им.
Простих им... стъпките.
И белезите. И липсата да могат...
Напукаха се ореолите
на всичките безименни.
По острите слънца
отвътре прогоряха.
Бях топла като длан
и като длан отмивах,
и се случих...
(а те си мислеха, че имат)
До лично се окучих.
Куршумите озъбих.
Отсякоха бемолите
и глухотата ми узря във викове.
Раздадоха ми тишината
на светците си.
Раздадоха и ризите.
Простих и... себе си.
Целунах кръста.
(по утринно)
Червило в локвите
(в несъмнало)
небето разрани до кърваво.
© Киара All rights reserved.
