Баба Марта ,виж, окичи,
всички хора по света,
с беличко, като кокиче
и червено - за кръвта.
Мартенички тя раздава -
майки, татковци, деца,
да са живи, да са здрави
и с усмихнати лица.
Лястовички призовава,
от далечните страни.
Цвете да цъфти - в дъбрава,
младо жито да кълни.
Уж е бабата засмяна,
но се сърди, изведнъж.
Над горица и поляна,
люто сипе сняг и дъжд.
Спри се, спри се бабо луда,
малък Сечко не гълчи!
Ето, пролетта се буди.
Ти усмивка закичи!
© Надежда Ангелова Всички права запазени