4.04.2025 г., 16:08

Честно

334 0 0

 

Питаш ли се често как ли оцелявам,

или е въпросът на живот и чест?

С моето достойнство нищо не признавам,

честно ще ти кажа: оживях и днес:

 

вятър ме повдига, люшкат ме вулкани,

вихър ме подема, тласка ме вълна.

Грешно е да мислиш, но ще си остана

невъзможно рядка, влюбена жена.

 

Моята свещица вече догорява,

чака да я вдъхне някое врабче.

Трудно е, но все пак тъй се оцелява.

Ние, както знаеш, светим на парче.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...