Apr 4, 2025, 4:08 PM

Честно

  Poetry
338 0 0

 

Питаш ли се често как ли оцелявам,

или е въпросът на живот и чест?

С моето достойнство нищо не признавам,

честно ще ти кажа: оживях и днес:

 

вятър ме повдига, люшкат ме вулкани,

вихър ме подема, тласка ме вълна.

Грешно е да мислиш, но ще си остана

невъзможно рядка, влюбена жена.

 

Моята свещица вече догорява,

чака да я вдъхне някое врабче.

Трудно е, но все пак тъй се оцелява.

Ние, както знаеш, светим на парче.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...