4 апр. 2025 г., 16:08

Честно

339 0 0

 

Питаш ли се често как ли оцелявам,

или е въпросът на живот и чест?

С моето достойнство нищо не признавам,

честно ще ти кажа: оживях и днес:

 

вятър ме повдига, люшкат ме вулкани,

вихър ме подема, тласка ме вълна.

Грешно е да мислиш, но ще си остана

невъзможно рядка, влюбена жена.

 

Моята свещица вече догорява,

чака да я вдъхне някое врабче.

Трудно е, но все пак тъй се оцелява.

Ние, както знаеш, светим на парче.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...