Четири неща, които не знаеш за мен
мичурин
мрежите висяха толково ниско
над главите ни
раците бяха толкова истински
мислехме че ще ни изядат
умирахме от страх
до желязната маса
боядисана в бяло
а вятърът разнасяше стоновете на морето отвъд нас
отвъд малките бели сандалки
където пясъкът скърцаше недоловимо в бунгалото
въздухът миришеше на книги
взети под наем от стара библиотека
на включена ютия прегорила
бяла муселинена рокля и сапун
червените цветя в двора бяха високи като слънчогледи
мъжете играеха табла в малката постройка
с циментов под с черни ромбове
толкова малки колкото кутийка за енфие
никога не си топнах пръста в салатата с чесън
сушените хамсии висяха на редове
допирах носа си до тях душех морето
прииска ми се да напиша нещо
не знаех нито една буква все още
тогава разбрах че съм друга
бурята отнесе мрежата с раци
покрива на бунгалото
високите като слънчогледи цветя
непокътната остана само чешмичката
до железната врата
с топка вместо чучур, знаеш ги, нали?
илонка
полата ù беше дълга като река пълна с маргаритки
клечахме до нея с вързани по две опашки с безумни панделки
чакахме асмата да се напълни с червено
и завирахме носове във сладолед със скърцащи парчета в лилаво
не смеехме да дишаме нормално
студената вода заливаше босите ни крачета следобяд
така силно че отмиваше всяка песъчинка и дъждовните облаци
купи я от един павилион боядисан в оранжево
стоеше зад решетките на прозорците
така красива така сама така руса
прегърна я така хубаво
приглади бялата ù рокличка с вратовръзка на каренца
постави я на леглото
и ни забрани да я докосваме никога никога
днес се търкаля зад дивана гола одраскана с химикал по пръстите вместо лак
все така руса
усмихва се
а ние пием кафе без захар за която тя така и не порасна
китен
цитронада цитронада
никъде повече не пих такова нещо
нито ягодова мелба с пластмасов чадър
белите ми джинси залепваха в горещината
не смеех да плача
не и след плаж преди това можеше ама малко
после срещнах джордж в кафенето на гарата
пееше с едно дайре в изумително черно бял клип
по телевизор качен над бара
писах писах
цял роман но и това го знаеш
пловдив
альоша
стоим в лехите с онези оранжеви цветенца с шест листчета
дори не знам името им
снимат ни
веднъж втори път вятърът се спуска върху нас като септември
бялата ми жилетка виси от едната страна отпред на панталончето
в кафяво с бели точки
обещават ни сладолед толкова много колкото цирк
ако сме мирни
после слизаме цяла вечер по усойната алея надолу
и звездите една по една се показват
красиво
забравям точното си място и летя с вятъра в косите ми
може би съм пеперуда или някаква светулка
не знам точно
знам само че обичам бели череши повече от всичко
само не казвай на никого:)))
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зорница Николова Всички права запазени
