2.10.2015 г., 20:42

Четиридесетият ден

507 0 0

Четиридесетият ден

 

Със болести бе тялото пропито,

изстрадало земята го пое.

Сълзите съхнат. Мъка неизтрита

напомня некрологът със портрет.

Четиридесет дена оттогава.

Ефирна, безтелесна тя дойде

на близките си хора, що остави

сирачета, утеха да даде.

Безмълвна беше къщата - те спяха.

Децата дишат равно. Тишина.

Да се яви не би могла пред тях, а

да ги прегърне само във съня.

Насън за дълги речи няма време -

че ги обича им прошепна тя,

да не изпущат целите големи,

единни да са в скръб и в радостта.

Обгърна своя дом със взор прощален,

целуна нежно малките глави -

за сетен път в света материален,

преди пред Него тя да се яви.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...