22.05.2009 г., 10:25

Четирилистна детелина

4.6K 0 36

Тази Лина, тази Лина –

цял ден в росната градина

търси чудна детелина

и накрая на – настина.

 

Вкъщи болна, ох, въздиша

над отворената книжка...

Не тъгувай – в нея, Лина,

грее твойта детелина!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борко Бърборко Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ...всеки има до себе си една четирилистна детелина-независимо дали я открива рано или късно...
  • Това число не е възможно,
    как туй правиш ти със тази детелина,
    моят " Косач на детелини"
    привлече малко над двамина.
  • ти пиши, Боре...пиши за деца, защото го можеш.
  • Боби, стихчето е кратичко, лесно за запомняне и с поука. Детето на нашата Десислава е на 3г и 6 месеца, болничка в момента и си го тълкува по своя си начин, че ето видиш ли и Лина като нея, тече и нослето и има сълзички като си е играла в тревичката. Моята Еви е на 6г и 2 месеца. Итересно и беше, честно, тя не даде заключение, поне за сега. Двете са на очевадно,различна възраст, но и с коренно различни харатерчета. Не мога да разбера Витания... уж много добронамерено се е включила в спора... но поставя своята летва и ... Е не е така , още по-малко в изкуството. Няма две еднакви мнения по какъвто и да било въпрос, как може да слагате в рамка детска поезия. Идеми Дойдеми!!!! Ехо , админите! Няма ли кой да озапти това човече, да го посъветва? Тя във вашия сайт е само за да дава неадекватни коментари и да предизвиква неприятни полемики под чужди творби ли??? Това не е селски пазар, Идеми! Хайде демонстрирай малко морал, имай елементарни задръжки... Хубава вечер на всички! Извини ме Боби! Някой май е завидял чистосърдечно на таланта ти и не се е овладял, доста са се изпуснали...

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...