Отново е четвъртък вечерта.

Наоколо навсякъде е тихо.

Тя открехна малката врата

и ме погледна със усмивка.

Докосна ме със нежни чувства.

Нарисува изгрев в мисълта ми.

Не мога да опиша това изкуство,

В което пламна любовта ми.

В душата  ми събуди нещо,

Което е заспало някъде само,

Показа му сърцето си горещо

И две реки се вляха във едно.

Показа ми едно вълшебство.

Превърна всичко тленно в мен във жар.

Искам да оставя моето детство

Да достигне зрялост в тоз пожар.