Feb 28, 2023, 9:53 PM

Четвъртък

  Poetry » Love
471 1 0

Отново е четвъртък вечерта.

Наоколо навсякъде е тихо.

Тя открехна малката врата

и ме погледна със усмивка.

 

Докосна ме със нежни чувства.

Нарисува изгрев в мисълта ми.

Не мога да опиша това изкуство,

В което пламна любовта ми.

 

В душата  ми събуди нещо,

Което е заспало някъде само,

Показа му сърцето си горещо

И две реки се вляха във едно.

 

Показа ми едно вълшебство.

Превърна всичко тленно в мен във жар.

Искам да оставя моето детство

Да достигне зрялост в тоз пожар.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислав Илевски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...