28 февр. 2023 г., 21:53

Четвъртък

474 1 0

Отново е четвъртък вечерта.

Наоколо навсякъде е тихо.

Тя открехна малката врата

и ме погледна със усмивка.

 

Докосна ме със нежни чувства.

Нарисува изгрев в мисълта ми.

Не мога да опиша това изкуство,

В което пламна любовта ми.

 

В душата  ми събуди нещо,

Което е заспало някъде само,

Показа му сърцето си горещо

И две реки се вляха във едно.

 

Показа ми едно вълшебство.

Превърна всичко тленно в мен във жар.

Искам да оставя моето детство

Да достигне зрялост в тоз пожар.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борислав Илевски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...