28 feb 2023, 21:53

Четвъртък

473 1 0

Отново е четвъртък вечерта.

Наоколо навсякъде е тихо.

Тя открехна малката врата

и ме погледна със усмивка.

 

Докосна ме със нежни чувства.

Нарисува изгрев в мисълта ми.

Не мога да опиша това изкуство,

В което пламна любовта ми.

 

В душата  ми събуди нещо,

Което е заспало някъде само,

Показа му сърцето си горещо

И две реки се вляха във едно.

 

Показа ми едно вълшебство.

Превърна всичко тленно в мен във жар.

Искам да оставя моето детство

Да достигне зрялост в тоз пожар.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борислав Илевски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...