17.04.2009 г., 16:51

Чичо Гошо на цирк

834 0 1

 

НА ЦИРК

 

Радостен е този ден,

поне така е според мен.

Весел цирк пристигна. Как?

С вчерашния тракащ влак.

 

И горили там се виждат,

тигър със елек,

котка хапва сладък мед

и бълващ огън луд човек.

 

Касата отвори с гръм

на улицата, там отвън:

„Билети вече се продават!"-

викат хора - „Чудеса ще стават!"

 

Чичо Гошо пръв се наредил,

макар да беше предредил

няколко стотина души

и китаец с вкусно суши.

 

Гошо купи си билет

с пуканки на първи ред

и без мотаене се стрелна

към седалка номер пет.

 

Едвам минава през тълпата.

Някой стъпка му краката.

Ето че почти успя...

но направи той беля.

 

Бъркотия се получи!

Гошо с пуканки улучи

мускулестия отпред

и жълтия му сладолед.

 

Гошо се ухили нервно.

Тихо нещо сам си рече

и объркано извика:

„Няма ли да почват вече?"

 

Едрият пък се намръщи:

„Що не си остана в къщи?"

И погна чичо Гошо...

Ще се случи нещо лошо!!!

 

Ето циркът почна вече,

а пък Гошо без елече

вънка се заклещил в кофа

и олят с на някой сока...

 

Прибра се той във къщи

без много да се мръщи

и решително изрече:

„Никакъв цирк вече!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Y. Panda Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е смешна тази поредица от стихотворенията за чичо Гошо!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...