Apr 17, 2009, 4:51 PM

Чичо Гошо на цирк

833 0 1

 

НА ЦИРК

 

Радостен е този ден,

поне така е според мен.

Весел цирк пристигна. Как?

С вчерашния тракащ влак.

 

И горили там се виждат,

тигър със елек,

котка хапва сладък мед

и бълващ огън луд човек.

 

Касата отвори с гръм

на улицата, там отвън:

„Билети вече се продават!"-

викат хора - „Чудеса ще стават!"

 

Чичо Гошо пръв се наредил,

макар да беше предредил

няколко стотина души

и китаец с вкусно суши.

 

Гошо купи си билет

с пуканки на първи ред

и без мотаене се стрелна

към седалка номер пет.

 

Едвам минава през тълпата.

Някой стъпка му краката.

Ето че почти успя...

но направи той беля.

 

Бъркотия се получи!

Гошо с пуканки улучи

мускулестия отпред

и жълтия му сладолед.

 

Гошо се ухили нервно.

Тихо нещо сам си рече

и объркано извика:

„Няма ли да почват вече?"

 

Едрият пък се намръщи:

„Що не си остана в къщи?"

И погна чичо Гошо...

Ще се случи нещо лошо!!!

 

Ето циркът почна вече,

а пък Гошо без елече

вънка се заклещил в кофа

и олят с на някой сока...

 

Прибра се той във къщи

без много да се мръщи

и решително изрече:

„Никакъв цирк вече!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Y. Panda All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е смешна тази поредица от стихотворенията за чичо Гошо!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...