Чичо Снежко
На алея до брезичка
Чичо Снежко сам стои.
На главата му – паничка,
за носленце – морковче стърчи.
От брезата клонки две
са му белите ръчички,
а доброто му сърце,
ще прегърне всички, всички.
За устичка пък бисквитки
се усмихват на шега,
а косата му е в плитки
от замръзнала вода
И очичките му черни
са от въгленчета малки,
а веждичките – модерни,
от картонени бъркалки.
Шалче някой му е вързал,
копченца червени подредил.
Да е весел, да не зъзне
от снежец подранил.
Тази вечер сам ще бъде,
ще си бъбри със брезата.
Утре рано, рано,
ще играе със децата.
22.10.2021г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
