Чичо Снежко
На алея до брезичка
Чичо Снежко сам стои.
На главата му – паничка,
за носленце – морковче стърчи.
От брезата клонки две
са му белите ръчички,
а доброто му сърце,
ще прегърне всички, всички.
За устичка пък бисквитки
се усмихват на шега,
а косата му е в плитки
от замръзнала вода
И очичките му черни
са от въгленчета малки,
а веждичките – модерни,
от картонени бъркалки.
Шалче някой му е вързал,
копченца червени подредил.
Да е весел, да не зъзне
от снежец подранил.
Тази вечер сам ще бъде,
ще си бъбри със брезата.
Утре рано, рано,
ще играе със децата.
22.10.2021г.
© Хари Спасов All rights reserved.
