Oct 23, 2021, 7:32 PM

Чичо Снежко 

  Poetry » For kids
217 0 2

На алея до брезичка

Чичо Снежко сам стои.

На главата му – паничка,

за носленце – морковче стърчи.

 

От брезата клонки две

са му белите ръчички,

а доброто му сърце,

ще прегърне всички, всички.

 

За устичка пък бисквитки 

се усмихват на шега,

а косата му е в плитки

от замръзнала вода

 

И очичките му черни

са от въгленчета малки,

а веждичките – модерни,

от картонени бъркалки.

 

Шалче някой му е вързал,

копченца червени подредил.

Да е весел, да не зъзне

от снежец подранил.

 

Тази вечер сам ще бъде,

ще си бъбри със брезата. 

Утре рано, рано,

ще играе със децата.

 

 

22.10.2021г.

 

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Мария!
    Децата винаги са най - справедливия литературен критик!
    Благодаря!
  • Хубаво е! Прочетохме го с децата.
Random works
: ??:??