Чиракуване у дявола

Размеси, разбъркай, разтвори

         и после...

всичко пак объркай!

Ей, фиу-у... у. Ей!

Нищо ти не ще постигнеш,

пак не ще се спреш;

щото си е до кипеж.

Вътрешен и силен,

идеален и голям.

Нищо, все си е потребно

да си даваш малко

и да видиш всичко -

отвисоко или пък отдолу.

И в това е чудната игра:

- Човек да си е живо-здрав

и весел и добре!

                  *

Сънчо восъчни, копривени

листа сънува

и играе Пипи с кървав нож.

Добрата фея се събужда

и излива синьо-пепеляв сироп

в гърлото на спящата

         принцеса.

Принцът, който първи я целуне,

в миг във жаба се превръща,

А пък Мефистофел

щом се спомене – бълват

бял трендафил – жертвите!

Рой призрачни видения

се заливат в смях

- у дявола ли чиракува

    простият човек?

У дявола ли проси

сладостта на суетата

и променливата веселост

    на празнотата?!

             *

Рязвай, кълцай, кокали троши!

Де си мое чудно провидение,

избавило ме от порок.

Нито в караницата на пътя,

нито в стиснатата длан.

Просто си размесвай

другото

         - в това,

и онуй

         - във онова!

Има си последици и туй.

Раз и два, и три.

                *

Разнеси попара всекиму

         и всичко.

Раздай от таз отвара

         и на тях.

Стой си мирно,

пък че наблюдавай!

Малък и побъркан рай.

Дяволът ръка протяга

- и любовта изневерява;

пъхва нокът под носа

- писва паднал под колата;

кихва злобно посивял

- идва твоят хубав край!

Две години учи занаят,

после цял живот слугува

и събира дяволската

         смрад...

1982 г.