21.11.2015 г., 0:23  

Чист и непорочен

622 0 7

Понеже не бе ми добре на сърцето

и с няколко бръчки комай на лицето,

с цигарите свърших – отказах да пуша,

защото от мойта дойде ми до гуша.

А кръвното вдигах по всякое време.

Лъжа е да кажа, че хич не ми дреме.

Затуй се отказах ичкия да пия –

водица си гълтам и с нея се мия.

 

Докàто се борех със тези пороци,

докàто се взирах в житейски уроци,

години натрупах и вече не мога

жена си да любя и цял съм в тревога.

Любовница нямам. Какво да я правя?

И клюки за мене и тя да разправя...

Сега – непорочен – по спомени бродя...

Не пуша, не пия, с жена си не ходя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • У-ха!Интересни,приятни и водещи до смях коментари, Приятели!
    Благодаря и за оценките!Трябва да споделя с мъжете, че който дойде на моята и по-голяма възраст ще ми повярват. Както казва Вода: всичко е с времето си.И за да парирам съмненията дали имам или нямам любовница,
    в стихотворението вмъквам още два стиха:
    "Любовница нямам. Какво да я правя?!
    За мене ли клюки и тя да разправя?"
    Желая на всички лека и спорна седмица!!
  • Идват и такива времена,но не унивай,може да е "временно"...Поздрави!
  • Абе любя я мойта, ама да можеше тия мустачки малко
  • Браво, Никола!
  • Еее, всички хумористи ги сложи в малкия си джоб!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...