Тази южна мекота в колоратурата на декември
разнежва небето
размеква земята
и се спотайва зад диафрагмата
Припърхва
напомня за себе си
грозно кално патенце на есента
превърнато във мимолетен лебед...
... От утре гласът му ще драска
и точи нокти в корите на дърветата -
котенце
което се оказва леопард
и с дрезгав рев прескача в януари
където под стъпките му
снегът скрипти и скрибуца
с безбройни ненастроени цигулки
и мисълта за тази колосана и колосална белота
изправя чистото на пръсти в мен
© Дора Всички права запазени