24.10.2021 г., 16:20

Читанка

1K 0 0

Не обичам често,
даже никак и
панякога пиша,
но не обичам поети,
а здрави момчета.
Навъсени, грешни,
опасни и смешни.
И на себе си се усмихвам.
От петък до петък.
Колхозничка с червени чорапи.
Дръжте се момчета.
Иде армия от пролетариат.
Играем го неразбрани,
но сме начервени и прочее.
Изгубени в превода,
но... с хубави цици.
Дръжте се момчета,
но четете в оригинал.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сатин Роксан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....