Не обичам често,
даже никак и
панякога пиша,
но не обичам поети,
а здрави момчета.
Навъсени, грешни,
опасни и смешни.
И на себе си се усмихвам.
От петък до петък.
Колхозничка с червени чорапи.
Дръжте се момчета.
Иде армия от пролетариат.
Играем го неразбрани,
но сме начервени и прочее.
Изгубени в превода,
но... с хубави цици.
Дръжте се момчета,
но четете в оригинал.
© Сатин Роксан All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
