Не обичам често,
даже никак и
панякога пиша,
но не обичам поети,
а здрави момчета.
Навъсени, грешни,
опасни и смешни.
И на себе си се усмихвам.
От петък до петък.
Колхозничка с червени чорапи.
Дръжте се момчета.
Иде армия от пролетариат.
Играем го неразбрани,
но сме начервени и прочее.
Изгубени в превода,
но... с хубави цици.
Дръжте се момчета,
но четете в оригинал.
© Сатин Роксан All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
