2.7.2014
„На Ами“
Дъх... извърнат, лунен,
наплашен, притаен,
пърха сред пречупени криле,
приютяваш рани,
болката наречена живот,
създание разкъсано от теб,
причината да бъдеш Светлина,
но дори тогава не боли...
отвъд горящи океани,
скиташ се в безумните зори,
с обещание излъган...
подведен и измамен...
че наричаш се Човек.
© Пламен Христов Всички права запазени