21.09.2017 г., 15:31 ч.

човек, ѕвоно, сенка 

  Поезия » Философска
371 3 8

Таму каде одам

сосема малку зборувам

зад мене делата ѕвонат како камбани.


Следен пат кога ќе ме кршиш

нека биде тоа на ситни парчиња

да не ме составуваат туѓи раце,

да не бидам човек,

да не бидам ѕвоно,

да бидам само сенка

гласник од зборови.


Минливи и менливи сме ние луѓето

нас и едно цвеќе на гробот

ќе нè замени после невреме.

© Sanja Atanasovska Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Преходни и променливи сме ние хората
    нас и едно цвете на гроба
    ще ни замести след бурята." - !
    Поздравление за стиха, Саня!
  • Благодарам за преводот.
  • Браво,Sanja!!Ke te sonam!
  • Целувки, Роби! Благодаря ти!
  • Там където отивам
    съвсем малко говоря
    след мен делата звънят като камбани.
    Следващият път когато ще ме чупиш
    нека бъде на ситни парчета
    да не ме събират чужди ръце
    да не бъда човек
    да не бъда звънец
    да бъда само сянка
    пратеник от думи.
    Преходни и заменяеми сме хората
    на нас и едно цвете на гроба
    ще ни замени след буря.
  • От контекста се досещам за някои думи.... Колкото и да си приличат двата езика, някои думи не разбирам ( поне аз)... Интересно пишеш, истини казваш, Саня!
  • blagodaram
  • Харесах, Саня!...Браво!...
Предложения
: ??:??