8.06.2013 г., 11:47 ч.

Човек е нужно 

  Поезия » Друга
435 0 1
Понесен някъде от вихъра на времето,
забравен аз от близките си, може би.
Кой друг сега ще носи бремето?
Душата иска! Но не може да скърби.
Забравил в сърцето злобата,
щастливо аз нагаждам моите дни.
Днес всеки носи си короната
и бори се със своите беди.
Минават дни, минават месеци, години,
очите нужно ли е да се мокрят със сълзи.
Пътеките минават ни бодливите къпини,
не знаем в утрешния ден какво ли ни грози? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Йотов Всички права запазени

Предложения
: ??:??