Човек е нужно
Понесен някъде от вихъра на времето,
забравен аз от близките си, може би.
Кой друг сега ще носи бремето?
Душата иска! Но не може да скърби.
Забравил в сърцето злобата,
щастливо аз нагаждам моите дни.
Днес всеки носи си короната
и бори се със своите беди.
Минават дни, минават месеци, години,
очите нужно ли е да се мокрят със сълзи.
Пътеките минават ни бодливите къпини,
не знаем в утрешния ден какво ли ни грози?
В душите болката си дълго носим,
незнаен ритъм в сърцето ни тупти.
Каквото и да става няма да угасим,
човек е нужно насаме да помълчи.
В. Й. 05.06.2013 г.
© Васил Йотов All rights reserved.
